НЕБЕСЕН СВОД.
БОТЕВ
Тук съм. Може би все е юни. Три часа само
и съм в Калофер. И нима са ми необходими,
за да съм с тебе?
Водите на Бяла река, бяла и бяла,
коленете ми галят с длан умълчана.
Камък варовиков, крило на водовъртежа,
лети под струята, кротната
и звънтяща от безсмъртничета и песни.
Сред тревите и гръмотевиците на росата,
която бликат незатварящите се рани,
съм с тебе.
Където твоето тяло не отдъхва, и страстта ти се блъска
в мъглата на съзнанията.
Буря моя, изгнание, свобода,
омраза, която мразя, плачът ми, който е твоят, любовта ми,
която не правят опит дори
да клонират.
Татко мой, майко единствена, родина, нощ разбушувана.
Вдигам глава нагоре и виждам създанието:
естеството го въздига и провъзгласява Рицар, Поет,
Човек…
И в гръб го убиват.
Самодивите го целуват смразени.
Вълкът ближе кръвта му. И песента пак
гори ли, гори…
Трансформирайки космоси, кванти, сърца…
Нима живот съществува
вън от този пейзаж?
BÓVEDA CELESTE.
BOTEV
Aquí soy. Eternamente es dos de junio.
Tres horas tan sólo
y estoy en Kalofer. ¿Y acaso las necesito
para estar contigo?
Las aguas de Biala reka, tu río blanco y blanco,
me acarician las rodillas.
Una piedra caliza, el ala calcinada de los remolinos,
vuela bajo el agua atemperada, sonora
de cantos y siemprevivas.
En la hierba y en el trueno del rocío de las heridas,
que nunca se cierran
estoy contigo.
Donde no yace tu cuerpo y tu arrebato se bate
en la nebulosa de las mentes.
Tormento mío, exilio, libertad,
mi odio, que yo odio, mi llanto, que es el tuyo,
mi amor, que clonar
ni intentan.
Padre mío y madre única, patria, noche
turbia.
Levanto la cabeza y veo el ser:
el cielo le cubre y nombra Caballero,
Poeta,
Hombre...
Y le matan a espaldas.
Las míticas samodivas le besan aturdidas.
El lobo le lame la sangre... Y el canto,
arde y arde.
Originando universos, núcleos, corazones, cuantos…
¿Acaso existe vida fuera de este paisaje?
Zhivka Baltadzhieva,
Fuga a lo Real/ Бягство в Ралността,
Amargord Ediciones, Madrid, 2012
