БАЛАДА - BALADA

Аз вярвах, че ще променим живота.

И не мога да го изоставя.
Беше тук сърцето ми. Бях тук.
Бях тук. В немигащия поглед на туптящата вселена.
Бях тук. И всяка бръчица, и ъгълчетата на устните ти свити
ми принадлежаха,
ръцете ти, които ме обгръщаха на съмване,
и другаде се будех
с твоята глава върху гръдта ми.
Бях тук. И всеки земен трус, и всяка пъпка, всеки квазер,
всяко неутрино, и всеки ембрион, и всяка песен,
всяко дете, неискащо да знае,
крилото и подлецът, и неведомото, и глупакът, мъжът,
жената, старецът, задавен в свойто име, водата,
падаща и вдигаща ни в небесата,
и миналото, бъдещето – мои
бяха.
А също изворът, там, в гърлото на птицата
поръждавяла от безкрая.

Бях тук. И вярвах във живота, който се стреми към другия.
Аз вярвах. Беше тук сърцето ми. Не мога да забравя.

Големоока, детсковерна,

безпощадна.



Estaba convencida yo, cambiaríamos la vida.

Y no puedo hoy abandonarla.
Aquí mi corazón estuvo. Yo aquí estuve.
Aquí. En la mirada sin parpadear del Universo.
Y cada arruguita en su frente, las comisuras de sus labios sellados
una a una me pertenecían,
sus brazos, que me estrechaban en el alba
y despertaba yo en otra parte
con su cabeza descansando en mi pecho.
Aquí estaba. Cada terremoto, flor y cuasar
o neutrino, embrión, poema
y cada niño que saber no quiere,
el ala, el infame, lo ignoto y el estúpido, el hombre,
la mujer, el anciano, en su nombre ahogado, el agua que cae
y eleva el cielo,
y el pasado, el futuro,
todo, todo me pertenecía,
el rápido manantial en la garganta de la tórtola
por tanto infinito oxidado.

Aquí estaba. Y creía en la vida que hacia otro ser solea.
Creía yo. Mi corazón aquí estaba. Y no puedo olvidar. No, no puedo.

Ojazos infinitos, alma crédula

e implacable.




Zhivka Baltadzhieva